Нужна е общобалканска стратегия за мир и сътрудничество. Тя ще съдейства за формиране

Нужна е общобалканска тактика за мир и сътрудничество. Тя ще спомага за формиране и осъществяване на единна политика за отбрана на мира в района, в Европа и в света. Ще докара до деескалация и преустановяване на въоръжените спорове, най-много в Балканския и Черноморския район и в съпределния Близък Изток.

Това сподели доктор Калоян Паргов, ръководител на СИНПИ, в отчета си по време на Международната конференция „ Балканите – за мир, сигурност, съдействие и партньорство. Събитието е проведено от Стратегическият институт за национални политики и хрумвания, Форум за балкански превоз и инфраструктура и Националната асоциация за интернационалните връзки.

Форумът се организира под патронажа на президента на Р България господин Румен Радев и бе открит от вицепрезидента госпожа Илияна Йотова.

В конференция взеха присъединяване представители на цивилен и бизнес организации и на научните страни от 7 балкански страни: Турция, Гърция, Северна Македония, Кипър, Албания, Сърбия и Румъния, измежду които бе и някогашният министър председател на Северна Македония проф. доктор Владо Бучковски.

Паргов, който бе главен преподавател на конференцията, отбелява, че общобалканската тактика ще способства за създаване на общобалканска система за отбрана от външни закани, за създаване и осъществяване на единна общобалканска позиция по повод въоръжени спорове, цели и дейности на военни съюзи и създаване на система за отбрана на Балканите.

Той се спря и на нуждата от създаване на планове за развиване на единна общобалканска транспортна и енергийна система и инфраструктура, за основаване на нови транснационални общобалкански структури в тези области - консорциуми, асоциации, финансови принадлежности. А също и за единно деяние на балканските страни членки на Европейски Съюз в това направление.

„ Нужно построяването на общобалканска система за гражданска отбрана – от наводнения, пожари, трусове, бедствия и повреди. Виждаме какъв брой постоянно се постанова такова съдействие и взаимопомощ “, сподели Калоян Паргов и уточни нуждата от образуване на балканска търговско-икономическа зона на основата на развиването на индустриалната обязаност и основаването на обединен общобалкански пазар.

Той съобщи, че за постигането на тези цели би било потребно основаването на цивилен мрежи за стимулиране на стопанското и културното съдействие, районен културен продан и доближаване.

„ Идеята е да се основава, построява и развива разбирането за общественост, в това число посредством ускорено превъзмогване на исторически наслоения и предубеждения “, безапелационен бе Калоян Паргов.

“Светът стремглаво се трансформира, в геополитическото пространство се следи невиждано пренареждане на силите. Появиха се нови играчи и съюзи, световните промени се виждат на практика във всички сфери – политика, стопанска система, енергетика, екология, демография, просвета. Кардиналните промени в света, рецесията в Украйна и Русия вършат все по-актуални въпросите, свързани с бъдещето на Балканите, на Европа и на човечеството “, сподели във встъпителното си слово дипломат Чавдар Минчев, е изпълнителен шеф на НАМО, водещ на конференцията и модератор. Другите двама модератори бяха някогашните министри на правораздаването и превоза дипломат Младен Червеняков и Петър Мутафчиев.

Минчев изясни, че уредниците са се обединили към тезата, че през днешния ден огромна част от политическите елити на Балканите главно се концентрират над ползите и проблемите, които ни разединяват.

„ Ние виждаме задачата на тази конференция за основаване на първите първи проблясъци за активизиране на многостранното и двустранното съдействие сред балканските нации и страни от позиция на гражданското общество и в интерес на гражданското общество “, уточни Чавдар Минчев.

Проф. Янко Янев, изпълнителен шеф на Nuclear Knowledge Management Institute, Виена бе вторият главен преподавател. Той се спря на въпроса допустимо ли е балканско нуклеарно съдействие в енергетиката.

По думите му енергетиката е първо геополитика, по-късно е финанси и най-сетне – технология.

„ Понякога преди всичко се слага технологията преди да се замислим за геополитиката. Енергетиката е базата, на която би трябвало непрестанно да водим диалози за съдействие, за връзка и за продан. Ако електроенергийната система на България спре, животът стопира. Ние сме принудени да споделяме със съседите си, от които можем да получим или да дадем електрическа енергия “, сподели проф. Янев.

Според него потреблението на атомната сила сега е извънредно значимо, изключително откакто се разбра, че климатичните политики изискват последователно да изведем от приложимост фосилните горива.

„ Сътрудничеството в региона на нуклеарната енергетика със прилежащите ни страни е доста значимо, изключително в района, в който живеем “, смята той.

Янко Янев разяснява и опциите за съдействие и в образованието.

Той посочи, че нуклеарната енергетика изисква извънредно високотехнологични фрагменти, експерти, технолози, инженери. Затова е нужна една доста сериозна просветителна система.

„ Сътрудничеството в просветителната система да вземем за пример би било нещо необикновено, за което една сходна платформа би спомогнала. Вместо студенти да се образоват в Москва, ние можем да ги образоваме при нас. Имаме чудесни благоприятни условия в АЕЦ „ Козлодуй “ с тренажори и високотехнологични способи на обучение “, предложи проф. Янев.